ХАСКОВО-ГРАДЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО

ХАСКОВО-ГРАДЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО

ЕСЕ

от Анита Атанасова Даракчиева

„Край реката редят се,

редят се тополите’’

„Градът на тополите“, а отскоро и „Градът на Богородица“-така наричат моя роден град –Хасково.

Основан от тракийското племе „Асти“ (а малцина знаят, че от там идва наименованието на известната бира „Астика“), градът бива наречен със звучното име „Марса“.

Ако моят град можеше да говори, би разказал за отминали времена-времена на разцвет и подем, но и на тегло и погром. За славната битка недалеч-в село Клокотница, където храбрите войски на цар Иван-Асен побеждават византийците начело с Теодор Комнин, за дългите и трудни времена на Османско иго, когато градът бива преименуван на Хаскьой (Владетелско село), от там-Хасково.

Градът пази спомена за Апостола Васил Левски, който на два пъти отсяда тук в къщата на родолюбив българин (днес на стената на училище „Св. Климент Охридски“ стои паметна плоча, където на времето е била тази къща) и основава революционен комитет.

Градът ми помни знаменателната дата 19.02.1978, когато радостната тълпа възторжено посреща войските на генерал Скобелев, които донасят така чаканото Освобождение.

Останали в рамките на Източна Румелия, Хасковлии не спират да се борят за присъединяването си към Майка България. Големи заслуги за това има  безстрашният Капитан Петко войвода, който известно време живее в Хасково и защитава града и околностите му от набезите на Кърдждалиите. За това признателните Хасковлии по-късно му издигат величествен паметник.

След Съединението градът ми постепенно разраства, замогва и разхубавява-строят се нови сгради, улици, площади, дори си има часовникова кула (която днес се възстановява на почти същото място), строят се фабрики и заводи и той постепенно се превръща от занаятчийски в съвременен индустриален град.

Красив е днес моят град-красив през всички сезони, но най-ми харесва през пролетта, когато се раззеленеят и цъфтят тополите-строени като кордон войници от двете страни на криволичещата река и започне да вали сняг от малки бели пухчета. Красиви са центърът и централните улици, заобиколени от зелени алеи и цветни градинки, с многобройни кафенета на открито, където можеш да поседнеш и побъбриш с приятели, а ромолящи шадраванчета и фонтани разнасят хладина в горещия ден.

Ако пък искаш, можеш да се разходиш и по-надалеч-до парк „Кенана“, да повървиш, или да потичаш за здраве, да подишаш чист горски въздух, ако пък е края на месец май-да послушаш автентичен фолклор пред сцените на открито на ежегодно провеждащия се събор-надпяване „Китна Тракия“. Също всяка година в моя град се провеждат литературните празници за млади таланти „Южна пролет“, музикалните дни „Недялка Симеонова, посветени на именитата ни съгражданка цигуларка, конкурсът за стари градски шлагери „С песните на Ари“ на името на Аспарух Лешников, който също е от моя град.

Но за мен най-приятно е в свободното си време да отида сама, или с приятели до паметника на Св. Богородица-най-големият по рода си, който е включен в рекордите на „Гинес“; да запаля свещичка в параклисчето под него, да се помоля и да си пожелая нещо хубаво, а после да се кача на високо в намиращата се в съседство камбанария. От там целият град се вижда като на длан, да се полюбувам на разкриващата се панорама.  Ако разполагате със силен бинокъл, ще може да видите красивия централен площад с паметника на „Незнайният войн“. Зад него-голямата сграда на „Народно читалище Заря“, Регионалната библиотека и Историческият музей, красивата обновена сграда на Драматично-куклен театър „Иван Димов“ с паметника на проф. д-р Асен Златаров пред нея, Картинната галерия, музеи, много възрожденски къщи-Гурковата, Паскалевата, Шишмановата..., а зад теб, на най-високата част на „Ямача“ до Братската могила гордо се развява националният трибагреник с внушителни размери-9/6 метра, покачено на 31-метров пилон.

Възхитителна е гледката от тук, от високото на камбанарията-ширналото се Хасково с нови модерни и красиви сгради, плувнало в зеленина, огряно от топлото южно слънце. Сърцето ми се изпълва с радост и гордост за това че съм родена,  живея и раста тук; че съм Хасковлийка. Гордейте се и вие, мои приятели и съграждани!

А ти приятелю, който не си от тук -ела ни на гости, има какво да се види. И накрая завършвам с думите на нашета съгражданка-поетесата Ели Видева, написала текста на химна на Хасково:

„С достойнство и вяра

живеем във Хасково-

горди чеда на свещенни земи

И знаем очаква ни бъдеще бляскаво

Над нас, над нас Богородица бди!