ПОСЕЩЕНИЕ НА ПЛАНЕТАРИУМ ,,ДЖОРДАНО БРУНО''

     Днес посетихме астрономическата обсерватория и планетариум “Джордано Бруно”, които се намират  в парк “Никола Й. Вапацаров” в Димитровград. Планетариумът е първият в България, създаден през 1962 г. Звездната зала е оборудвана с два телескопа  и други оптически уреди, които показват движението на звездите. В астрономическата обсерватория се извършват наблюдения на звездното небе. В двора на комплекса се намира и първата, построена извън София, Сеизмична станция към Геофизичния институт на БАН.

       Направихме си много снимки за спомен. С това посещение завършихме успешно учебната 2012/2013 учебна година.

      Пожелаваме приятна ваканция на всички приятели!

ХАСКОВО-ГРАДЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО

ХАСКОВО-ГРАДЪТ НА МОЕТО ДЕТСТВО

ЕСЕ

от Анита Атанасова Даракчиева

„Край реката редят се,

редят се тополите’’

„Градът на тополите“, а отскоро и „Градът на Богородица“-така наричат моя роден град –Хасково.

Основан от тракийското племе „Асти“ (а малцина знаят, че от там идва наименованието на известната бира „Астика“), градът бива наречен със звучното име „Марса“.

Ако моят град можеше да говори, би разказал за отминали времена-времена на разцвет и подем, но и на тегло и погром. За славната битка недалеч-в село Клокотница, където храбрите войски на цар Иван-Асен побеждават византийците начело с Теодор Комнин, за дългите и трудни времена на Османско иго, когато градът бива преименуван на Хаскьой (Владетелско село), от там-Хасково.

Градът пази спомена за Апостола Васил Левски, който на два пъти отсяда тук в къщата на родолюбив българин (днес на стената на училище „Св. Климент Охридски“ стои паметна плоча, където на времето е била тази къща) и основава революционен комитет.

Градът ми помни знаменателната дата 19.02.1978, когато радостната тълпа възторжено посреща войските на генерал Скобелев, които донасят така чаканото Освобождение.

Останали в рамките на Източна Румелия, Хасковлии не спират да се борят за присъединяването си към Майка България. Големи заслуги за това има  безстрашният Капитан Петко войвода, който известно време живее в Хасково и защитава града и околностите му от набезите на Кърдждалиите. За това признателните Хасковлии по-късно му издигат величествен паметник.

След Съединението градът ми постепенно разраства, замогва и разхубавява-строят се нови сгради, улици, площади, дори си има часовникова кула (която днес се възстановява на почти същото място), строят се фабрики и заводи и той постепенно се превръща от занаятчийски в съвременен индустриален град.

Красив е днес моят град-красив през всички сезони, но най-ми харесва през пролетта, когато се раззеленеят и цъфтят тополите-строени като кордон войници от двете страни на криволичещата река и започне да вали сняг от малки бели пухчета. Красиви са центърът и централните улици, заобиколени от зелени алеи и цветни градинки, с многобройни кафенета на открито, където можеш да поседнеш и побъбриш с приятели, а ромолящи шадраванчета и фонтани разнасят хладина в горещия ден.

Ако пък искаш, можеш да се разходиш и по-надалеч-до парк „Кенана“, да повървиш, или да потичаш за здраве, да подишаш чист горски въздух, ако пък е края на месец май-да послушаш автентичен фолклор пред сцените на открито на ежегодно провеждащия се събор-надпяване „Китна Тракия“. Също всяка година в моя град се провеждат литературните празници за млади таланти „Южна пролет“, музикалните дни „Недялка Симеонова, посветени на именитата ни съгражданка цигуларка, конкурсът за стари градски шлагери „С песните на Ари“ на името на Аспарух Лешников, който също е от моя град.

Но за мен най-приятно е в свободното си време да отида сама, или с приятели до паметника на Св. Богородица-най-големият по рода си, който е включен в рекордите на „Гинес“; да запаля свещичка в параклисчето под него, да се помоля и да си пожелая нещо хубаво, а после да се кача на високо в намиращата се в съседство камбанария. От там целият град се вижда като на длан, да се полюбувам на разкриващата се панорама.  Ако разполагате със силен бинокъл, ще може да видите красивия централен площад с паметника на „Незнайният войн“. Зад него-голямата сграда на „Народно читалище Заря“, Регионалната библиотека и Историческият музей, красивата обновена сграда на Драматично-куклен театър „Иван Димов“ с паметника на проф. д-р Асен Златаров пред нея, Картинната галерия, музеи, много възрожденски къщи-Гурковата, Паскалевата, Шишмановата..., а зад теб, на най-високата част на „Ямача“ до Братската могила гордо се развява националният трибагреник с внушителни размери-9/6 метра, покачено на 31-метров пилон.

Възхитителна е гледката от тук, от високото на камбанарията-ширналото се Хасково с нови модерни и красиви сгради, плувнало в зеленина, огряно от топлото южно слънце. Сърцето ми се изпълва с радост и гордост за това че съм родена,  живея и раста тук; че съм Хасковлийка. Гордейте се и вие, мои приятели и съграждани!

А ти приятелю, който не си от тук -ела ни на гости, има какво да се види. И накрая завършвам с думите на нашета съгражданка-поетесата Ели Видева, написала текста на химна на Хасково:

„С достойнство и вяра

живеем във Хасково-

горди чеда на свещенни земи

И знаем очаква ни бъдеще бляскаво

Над нас, над нас Богородица бди!

Гледахме ,,Таласъми''ООД- един от най-атрактивни филми на Дисни.

РЕГИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА ,,ХРИСТО СМИРНЕНСКИ''

В Регионалната библиотека ни посрещнаха много топло. Разказаха ни как можем да станем читатели на библиотеката и как да си търсим литературата, която ни интересува.

В отдел ,,Краезнание‘‘  се комплектува, обработва и съхранява цялата литература за Хасковския край, книги и статии за региона, творби на местни автори.

Разгледахме албуми, статии от вестници, картички от Хасково и региона.

Показаха ни ,,Дигиталната библиотека на Хасково‘‘. Нейната основна цел е да се съхрани  литературното и културно-историческо наследство на Хасково и региона и то да се предаде на поколенията.

Регионална библиотека  „Хр. Смирненски” дигитализира част от фонда си, като  първият етап е цифрова обработка на пощенски картички от Старо Хасково.Тази колекция е уникална картина на  обществения  и  културен   живот на града ни от края на XIX и началото на XX век. 

КОНКУРС

Клуб ,,Хвърчило‘‘  обявява конкурс за ученическо творчество на тема: 

''Хасково- градът на моето  детство''.

Конкурсът е за  ученици от VIII до XII клас от

 ПГТ ''Александър Паскалев''.

Всеки участник може да участва със своя творба- 

есе, рисунка, снимка, колаж и др.

Отличените участници ще получат дипломи и материални награди.

Творбите може да предавате на членовете на клуба до 31.05.2013г.

ХАСКОВСКИ ХУМОР

 
Аскьой (a.k.a. Аскуу) е популярното име на "град" Хасково.  
"Градът" е известен с Х-говорящите хора (ама не Хикс, а Хъ). Сред меСното население е извеСна поговорката: "От Аскуу до Арманли сичку йе Хасфалт".

Нарицателно за хасковлия : "Каунь". 

Основната природна забележителност е парк Кенана, за когото местното население казва:
- Съб'та раб'та няа, ниделя сме паратьки. Ръкити у джубити, вър да са фиркаме на Кинана! 


   

В съда

Съдийка пита провинил се дядо от с.Узунджово,Хасковско:
- Друг път влизал ли си в съд?
- Вляуал съм уа, къ дань съм вляуал.
- В какъв?
- В лахньва каца, в къф?! /разбирай в каца за зеле/
- Женен ли си?
- Женет съм ва за анно женску.
- Че кой се се жени за мъжко?!
- Кък кой уа?! Съсръта е женета за мъжку.
- С теб няма да се разберем, ами кажи защо си откраднал водопроводните тръби от гробището?
- Ама ти дань си луда, ма?! Да с чуала умрял да пий уда? Заккох ни са се тръби, а?
Съдийката се хванала за главата и избягала от залата.


Кратък речник
Хасма – Асма, понякога просто лозово насаждение
Худая – Стая
Хисба – Мазе, понякога и таван.
Оримак – Кръчма, някои филолози подозират, че има общ корен със Хоремаг
Ляп – Хлябът наш насъщни.
Ибах та! – израз на възхищение към събеседника.
Яваааааааааааааааааа! – израз на възхищение В някои околности изговаряно също като “Ябаааааааа!”.
Унимай, закот апи! – предупреждение към човек застанал близо до куче.
Цинигeр – синигер, врабче.
Сърни – сирене.
Бахти – израз на възхищение.
Бахти дирету! – какво дере само!
Бахти луната! – каква луна само!
Мийка – мивка. В по-цивилизованите райони върви в комплект с чушмя.
Автомийка – автомивка, съответно.
Хуртувам – говоря.
Скамбаловче – топче за игра.
Утюам си – тръгвам си
Въри – иди
Уть – извинявай
Подшилено – подострено
Не мой ма бара, оть ма е скокуть. – Не ме закачай, че имам гъдел.
Нимой бара ляба с тяя мундарь ръки, зать са даде. – Не пипай хляба с тия мръсни ръце, ще ти се даде.
За та уотрипъ! – Предизвестена смърт
Зъть та причукь! – Ще те пребия!
Тръзни са, оти даам гъзнем! – Дръпни се, че ще давам на заден.
Я за ида, га зайде. – Аз ще отида, когато залезе.
Ко’ж пийти уа, змейове? – Какво искате за пиене, мъжаги?
Зимъй си дрипите! – израз, използван при сбогуване със сексуален партньор.
Я праша, па то лети. – Аз копая, а то вали.
Прикосвам оттатък пътя – пресичам улицата
Чувай са – пази се
Нимой бура! – не говори глупости!
Я за фана кестерме – аз ще мина напряко
отебер-отеберь – отгоре-отгоре, горе-долу
чокалеть – кочан на царевица, използван за подпалване на печка
Магарету е буща на къра – магарето е свободно (не е вързано)на къра
целуфе – бакенбарди
саде хортува – постоянно говори
шуште, гюбюрь – боклук
‘га ни щеш, ко щеш – твоя си работа
Усъмнах упулен – Цяла нощ не съм спал!


Флора
· Карпуза – Диня
· Каунь – Пъпеш
· Сугань – Лук
· Думатя – Домат, вирее също така в Пловдив, Стара Загора и Русе.
· Крумить – праз лук
· Махалка – царевица
· Кальфян – минзухар пролетен
· Лахна – Зеле
· Сала – Краставица
· Циркадънка – Невен
· Казальджа – Жито
· Ичумень – Ечемик


Фауна
· Жельва – костенурка
· Шомбъл – охлюв
· Картал – орел (среща се и в Казанлъшко)
· Лельек – щъркел
· Пипа – Пуйка
· Биболь – Пуяк
· Малачка – Биволица
· Кошка – Кокошка
· Суне – Прасе
· Суния – Свиня-майка
· Фитка – Пуйка
· Шельмен – охлюв
· Въльчеща природа – Немска овчарка


Баба и внуче
Баба помага на внучето си да научи азбуката:
- Кажи баби А, кать ягънче/агънце/. – Кажи баби Б, кать тупанче/барабанче/. – Кажи баби В, кать бунелка/вилица/. …. – Кажи баби К, кать желвичка./костенурка / … – Кажи баби О, кать шельменче/охлювче/ ..


Спорт
Футболната среща между Аскюуу/Хасково/ и село Узунджово никога няма да бъде забравена! Дори и след 10 поколения тази драма ще бъде запомнена! При резултат 3:3 и пряк свободен удар за отбора на Узунджово в 93-тата минута на срещата се провежда следния диалог между вратаря на Аскюуу (и понастоящем собственик на софтуерна фирма) и трима крайни защитници от същия отбор!
- Жа сторим ли дуварь уа?
- Нимойти уа я ж га фана!
Шут! Гол! Аскюуу губи мача! Трансконтитенталната титла отива при село Сусам!
- От ни га фана уа каунь?
- К’ъ ж га фана уа? Ми тя мина кат матор ба и мноо кьошелия, уа!
Следва сбиване и рев от кълбото с хора :
- Ябааа ! Ко ма напрай уа каунь ?
Рев от кълбото с хора :
- Откънъ ми некътья уаааааааааа серсемь със серсемья!
Из публиката хвърчат димки :
- Окадихти сичко уа ! Я за са приместя напреш да наглявам калабълъка.


Култура
Превод на известният монолог на ‘амлет от едноименната пиеса:
Д’ъль ‘ъль? Aй сва я въпроса!
Зъ гу бъде ли, ‘ъль не?


Разговор в в автобуса
- Къ йе ва /как е/?
- Зъ йе, зъ йе /добре, добре/
- Дъ йе, дъ йе/нека, нека/
- Ай! /довиждане/
- Ай! /довиждане/


Стихотворение от поет от село Крепост, публикувано в местната преса:
писна ми от суоо жуоть
и нимойте ма пита оть